С тези тестови данни
INSERT INTO foos VALUES (1234, SYSDATE);
INSERT INTO foos VALUES (1235, SYSDATE);
INSERT INTO foos VALUES (1236, SYSDATE);
Както е описано тук https://jonathanlewis.wordpress.com/2009/11 /21/ora_hash-функция/
получавате
with hsh as (
select BATCH_ID, ora_hash(BATCH_ID, 3)+1 subpartition_position from foos)
select BATCH_ID, SUBPARTITION_POSITION,
(select subpartition_name from user_tab_subpartitions where table_name = 'FOOS' and SUBPARTITION_POSITION = hsh.SUBPARTITION_POSITION) subpartition_name
from hsh;
BATCH_ID SUBPARTITION_POSITION SUBPARTITION_NAME
---------- --------------------- ------------------------------
1236 1 R0_H0
1235 3 R0_H2
1234 4 R0_H3
Имайте предвид, че параметърът 3 в ora_hash е броят на (под)разделенията, изваден с 1. (=4-1). Ще трябва да извършите допълнителна обработка, ако броят на дяловете не е степен на две (което не е препоръчително), както е описано в препратката.
Можете да проверите резултата с изрична заявка за дял, както е показано по-долу
select * from foos subpartition( R0_H0 ); -- 1236
select * from foos subpartition( R0_H1 ); -- empty
select * from foos subpartition( R0_H2 ); -- 1235
select * from foos subpartition( R0_H3 ); -- 1234
И разбира се работи и за нови ключове, нови за 1237 което не е в таблицата.
with hsh as (
select 1237 BATCH_ID, ora_hash(1237, 3)+1 subpartition_position from dual)
select BATCH_ID, SUBPARTITION_POSITION,
(select subpartition_name from user_tab_subpartitions where table_name = 'FOOS' and SUBPARTITION_POSITION = hsh.SUBPARTITION_POSITION) subpartition_name
from hsh;
BATCH_ID SUBPARTITION_POSITION SUBPARTITION_NAME
---------- --------------------- ------------------------------
1237 2 R0_H1
„Предвиденият“ подраздел е R0_H1 , нека*да видим къде ще отиде INSERT:
INSERT INTO foos VALUES (1237, SYSDATE);
select * from foos subpartition( R0_H1 ); -- 1237
Но използвайте с повишено внимание, тъй като това не е документирана от IMO функция...
