Всички клиентски мениджъри на Redis внедряват и двата IRedisClientsManager
и IRedisClientsManagerAsync
така че регистрациите на IOC остават същите, които могат да продължат да се регистрират срещу съществуващия IRedisClientsManager
интерфейс, напр.:
container.Register<IRedisClientsManager>(c =>
new RedisManagerPool(redisConnectionString));
Където може да се използва за разрешаване на синхронизиране на IRedisClient
и async IRedisClientAsync
клиенти, напр.:
using var syncRedis = container.Resolve<IRedisClientsManager>().GetClient();
await using var asyncRedis = await container.Resolve<IRedisClientsManager>().GetClientAsync();
Ако искате да принудите използването на API само за асинхрон, можете да изберете просто да регистрирате IRedisClientsManagerAsync
където ви позволява да разрешавате само асинхронно IRedisClientAsync
и ICacheClientAsync
клиенти, напр.:
public void ConfigureServices(IServiceCollection services)
{
services.AddSingleton<IRedisClientsManagerAsync>(c => new RedisManagerPool());
}
//...
public class MyDep
{
private IRedisClientsManagerAsync manager;
public MyDep(IRedisClientsManagerAsync manager) => this.manager = manager;
public async Task<long> Incr(string key, uint value)
{
await using var redis = await manager.GetClientAsync();
return await redis.IncrementAsync(key, value);
}
}
Използване в ServiceStack #
Вътре в ServiceStack Services &Controllers препоръчваме да използвате GetRedisAsync()
за разрешаване на IRedisClientAsync
:
public class MyService : Service
{
public async Task<object> Any(MyRequest request)
{
await using var redis = await GetRedisAsync();
await redis.IncrementAsync(nameof(MyRequest), 1);
}
}
public class HomeController : ServiceStackController
{
public async Task<ActionResult> Index()
{
await using var redis = await GetRedisAsync();
await redis.IncrementAsync(nameof(HomeController), 1);
}
}