Име на текущо изпълняваща се процедура в рамките на пакета

В 12c името на текущата подпрограма е само:

utl_call_stack.subprogram(1)(2);

Текущият пакет може да бъде получен и от

utl_call_stack.subprogram(1)(1);

но обикновено е по-лесно просто да използвате $$plsql_unit . Можете също така да получите квалифицираното име (package.procedure ) като:

utl_call_stack.concatenate_subprogram(utl_call_stack.subprogram(1));

Въпреки това , не мога да се сетя за ситуация, в която процедура или функция (или обектен метод) биха искали собствено име. Тази функционалност е полезна най-вече при процедура за регистриране, в който случай „кой ми се обади?“ кодът трябва да бъде в регистратора, а не да се повтаря във всяко едно нещо, което го извиква. Ето защо силно бих препоръчал да избягвате всяко „кой съм аз?“ логика в процедурите. Вместо това, поставете нещо подобно във вашия регистратор (изисква 12.1 или по-нова версия):

create or replace procedure logdemo
as
    k_calling_package constant varchar2(128) := utl_call_stack.subprogram(2)(1);
    k_calling_subprog constant varchar2(128) := utl_call_stack.subprogram(2)(2);
begin
    dbms_output.put_line
    ( $$plsql_unit ||
      ' called from package '||k_calling_package||', subprogram '||k_calling_subprog );
end logdemo;

За съжаление в 11g е малко по-сложно, тъй като трябва да анализирате dbms_utility.format_call_stack и тъй като това ви дава само името на пакета и номера на реда (в текстов низ, разделен с нов ред), тогава трябва да направите заявка all_source за да намерите името на подпрограмата.

Мога да публикувам някакъв 11g код, ако изясните за какво е. В моя 11g регистратор намерих за полезно да заснема dbms_utility.format_error_backtrace както и dbms_utility.format_call_stack в зависимост от sqlcode и т.н., така че има куп логика, която е специфична за регистрирането, която може да не ви е необходима, ако просто искате да заснемете текущото име на процедура по някаква друга причина.